На полянка сред гората
има къщичка чудата Поспаланко тук живее - заповядайте във нея. Поспаланко е мече - все го в кухнята влече, хапва ягодки и гъбки, мие лапички и зъбки, но за друго той мечтае - няма с кой да си играе. И в един прекрасен ден,
ден, във който е роден, Поспаланко се разтича тортички да си опича. Кухнята си той отвори и какво да види - орех. Няма ягоди, малинки, няма мед и боровинки. А без тях, деца, каква тортичка да опека? Поспаланко натъжи се и пред прага седна слисан. |
И не щеш ли от гората
се зададе странен вятър - четири мишлета смели към мечето са поели. Тропат силно със крачета вирят мънички нослета чувате ли този звук - тъпърчетата са тук. И тогава като в сън в кухнята се вдигна звън от лъжици и тигани тепърчетата засмяни насред облаци с браншно са забъркали тесто. Чудна тортата им става Поспаланко ще се радва Ягодки, малинки греят, а над тях врабчета пеят. |
В кухнятата на Поспаланко
никой не е готованко всеки бърза да помага вдига се огромен лагер откъде се взе това - Поспаланко не разбра. Но на първо място тука има по-добра поука - със приятел става сладък и най-малкият подарък. Вие туй деца помнете - за приятел се грижете. |